Структурирана публична карта на случая на Абдулрахман ал-Халиди, организирана по линии, а не като един дълъг съдебен дневник. Отворете всеки клон, за да видите основните развития в правното дело, производството пред ЕСПЧ, международното застъпничество, медийното отразяване, опасенията относно задържането и здравето и ключовите повратни моменти.
Основни процедурни обрати, заповеди за освобождаване, мерки за депортация и преквалифициране на задържането.
Жалба № 26364/24, членове 3 и 5, комуникиране и настоящ статус.
Международни намеси от експерти на ООН, НПО, законодатели и гражданско общество.
Отразяване от HRW, Balkan Insight, Foreign Policy, AFP, Mediapart, Melting Pot и други.
Опасения относно условията на задържане, психологическото влошаване и пренебрегнатите медицински препоръки.
Петте момента, които обясняват структурата на делото на нов читател.
Той влезе в България през октомври 2021 г. с намерение да потърси международна закрила в Европейския съюз.
Административното задържане продължи въпреки процеса за убежище и без наказателна присъда.
Твърденията за национална сигурност на ДАНС многократно оформяха делото без публични доказателства или обикновен контрол.
Съдилищата разпоредиха освобождаване, но свободата не беше възстановена и задържането продължи чрез нови административни механизми.
Делото остава пред Европейския съд по правата на човека, докато рискът от депортация и продължително задържане продължава.
Убежище, задържане, заповед за депортация, заповеди за освобождаване и преквалифициране на задържането.
Ал-Халиди започна правозащитен активизъм по време на Арабската пролет, сътрудничеше с кръговете на ACPRA, участваше в мирни протести и напусна Саудитска Арабия през март 2013 г. след заплахи и масови арести, насочени срещу активисти.
Той продължи правозащитната и журналистическата си дейност в изгнание, включително участие в движението „Електронни пчели“, свързано с Джамал Хашоги и Омар Абдулазиз.
Той премина от Турция в България, за да потърси убежище, беше арестуван за неразрешено влизане, задържан в Бургас и след това прехвърлен в Център за задържане „Бусманци“.
Той подаде официална молба за убежище, ДАБ го регистрира като търсещ убежище, но задържането продължи, след като ДАНС издаде възражения за национална сигурност, а ДАБ издаде заповеди за задържане.
ДАБ отхвърли молбата за убежище и Ал-Халиди обжалва, твърдейки, че доказателствата за политическо преследване и риск в Саудитска Арабия са били пренебрегнати.
Съдът върна делото за преразглеждане, посочвайки сериозни процедурни нарушения, включително неадекватен превод на арабски и погрешни лични данни.
Съд разпореди незабавно освобождаване, като прие, че продължаващото задържане е незаконно поради прекомерна продължителност и недостатъчна обосновка.
ДАБ, действайки въз основа на намесата на ДАНС, издаде нова заповед за задържане и предходното решение за освобождаване не доведе до свобода.
ДАНС издаде заповед за депортация и десетгодишна забрана за влизане. Заповедта беше връчена на български без превод на арабски и без достъп до адвокат.
Съдът потвърди, че отказът за убежище е процедурно и логически опорочен, и разкритикува намесата на ДАНС като неподкрепена от обективни факти.
Административните съдилища потвърждаваха откази или мерки, свързани с депортация, като третираха докладите на ДАНС като на практика изолирани от обикновения съдебен контрол.
Линията по убежището претърпя поредна неуспех, когато съдът потвърди отказа на ДАБ.
Административен съд София-град разпореди незабавно освобождаване, посочвайки сериозни нарушения, психологическа вреда и неспазване на бежанските стандарти и стандартите на ЕС.
Вместо освобождаване властите го прехвърлиха в друга рамка на задържане под Дирекция „Миграция“, на практика измествайки задържането от задържане за убежище към задържане, свързано с депортация.
Софийският административен съд потвърди продължаващото задържане въз основа на аргументи на ДАНС, че е необходимо повече време за организиране на депортацията и за предотвратяване на укриване.
Съдът отново отмени отказа за убежище и разпореди ново разглеждане на доказателствата, включително дейностите след напускането на Саудитска Арабия съгласно принципа sur place.
Съдът отхвърли жалбата срещу задържането, позовавайки се на организирането на депортацията и предотвратяването на укриване.
Дирекция „Миграция“ издаде поредно решение за удължаване на задържането въпреки продължителния процес за убежище и продължаващия риск от депортация.
Front Line Defenders и партньорски организации предупредиха, че Ал-Халиди остава в капана на продължителен процес за убежище и е изправен пред риск от депортация след повече от четири години задържане.
Евродепутати внесоха последващ писмен въпрос относно задържането на саудитския защитник на правата на човека Абдулрахман ал-Халиди в България.
След години в „Бусманци“ той беше прехвърлен в център за задържане „Любимец“ в Южна България.
Той продължава да бъде държан в център за депортация, въпреки че производствата му за убежище все още текат, а статутът му остава обвързан с процеса за убежище, а не с каквато и да е наказателна присъда.
Жалба пред Европейския съд по правата на човека, комуникиране и настоящ статус.
An international team from MENA Rights Group filed a complaint in Strasbourg, raising Article 5 and Article 3 concerns.
ЕСПЧ оповести делото на Ал-Халиди, жалба № 26364/24.
Делото се отнася до продължителното административно задържане без повдигнато обвинение и риска от refoulement към Саудитска Арабия. Тъй като производството може да отнеме години, незабавното освобождаване, международната закрила и спирането на депортацията остават централни обществени искания.
Експерти на ООН, НПО, законодатели, публични изявления, петиции и институционален натиск.
Сенатор Бен Кардин, тогава председател на Комисията по външни отношения на Сената на САЩ, призова българските власти да спрат депортацията и да зачитат задълженията по бежанското право.
Специалният докладчик на ООН за защитниците на правата на човека определи заповедта за депортация като дълбоко обезпокоителна и предупреди за опасения относно non-refoulement.
Amnesty International и 16 други организации издадоха съвместно изявление, предупреждаващо, че депортацията би нарушила non-refoulement.
Петиция, подписана от над 1100 души, беше внесена до президента на България и Министерския съвет.
Ричард Бойд Барет публично подкрепи случая в Дъблин, а ALQST връчи официално писмо в българското посолство в Лондон.
Дванадесет членове на Европейския парламент изразиха опасения относно спазването от страна на България на правото на ЕС, позовавайки се на решението за освобождаване от 26 март и на опасения за върховенството на закона.
Значимо отразяване и обществено внимание около делото.
Репортажите привлякоха по-широко внимание към заповедта за депортация и риска от връщане в Саудитска Арабия.
HRW призова България да спре плановете за депортация, предупреждавайки за риск от произволно задържане, изтезания и несправедлив процес при връщане в Саудитска Арабия.
HRW документира инцидента от 31 март и призова за независимо разследване.
Докладът постави случая на Ал-Халиди в рамките на по-широката критика на условията за задържане на мигранти в България.
Медиите отразиха протестите, гладната стачка, задържането и по-широките последици на случая за европейската политика за убежище.
Френското, полското и българското отразяване разшириха случая до по-широка европейска публика.
Отразяването представи случая като европейски правозащитен въпрос и подчерта продължаващия риск от депортация въпреки годините задържане.
Испанското отразяване описа „Бусманци“ през опита на Ал-Халиди и попита защо такива условия на задържане се запазват в рамките на Европейския съюз.
Условия, психологическо влошаване, медицински доклади и пренебрегнати препоръки.
Той остана в „Бусманци“ през производствата за убежище и твърденията за национална сигурност, на фона на опасения относно тежките условия, достъпа до адвокат и психологическото въздействие на несигурността.
Хронологията отбелязва тежка криза в психичното здраве след повече от година задържане, подчертавайки човешкото въздействие на продължителното задържане.
Случаят привлече подновено внимание след съобщения, че е бил бит от охранители, последвани от призиви на HRW за независимо разследване и медицинска помощ.
Д-р Владимир Сотиров съобщи за влошаващо се комплексно ПТСР и предупреди, че продължаващото задържане може да причини трайна психологическа вреда.
Д-р Сотиров документира влошаващо се комплексно ПТСР.
Д-р Елиана Кирилова препоръча прехвърляне в медицинско заведение, но Дирекция „Миграция“ отхвърли препоръката.
Д-р Сотиров предупреди, че продължаващото задържане може да прерасне в по-тежки хронични разстройства, и препоръча незабавно освобождаване и специализирана здравна грижа.
Събитията с външни източници отварят оригиналната си страница при кликване. Използвайте архива с документи за съдебни материали, жалби пред ЕСПЧ, изявления на НПО, материали на ЕС и Европейския парламент, медийно отразяване и публични записи.